Момък и щурец

Момък юначен, талантлив,
на двора с гъдулка излиза.
Засвирва, та цяло село събира.
Щурец малък, щурец горделив
на юнака дума:
-Засвири Страхиле, да свирим,
двама с теб да се надсвирваме.
Ако ли ти ме надсвириш, 
крачетата да ми отскубнеш.
Ако ли аз те надсвиря, 
юначеството ще ти взема. 
Свирили три дни и три нощи,
та момъкът щуреца надсвирил.
Щурецът жалко заплакал:
- Моля те, Страхиле юначен,
моля те, крака ми не режи,
имам приятелка щуркиня,
музика трябва й свиря,
моля те, Срахиле, моля те, юнако!
- Спокойно, Щурчо спокойно!
На щуркиня ще свириш,
няма ти краката взема.