Постинг
06.12.2012 08:55 -
Изгубеният късмет
Имало един човек на име Константин. Той имал много добър късмет. Все му вървяло, докато на брат му Александър не толкова.
Разхождали се двамата един ден и си говорели. Константин попитал брат си:
- Как върви при тебе, скъпи братко?
- Ами горе-долу, - отвърнал той. - А при теб как е?
- Добре, братко, добре!
Вървели те, вървели, па срещнали една река.
- Хайде да хванем някоя риба, искаш ли? Рекъл единия и другия се съгласил. прибра ли се, взели въдиците и пак на реката. Константин хванал пет риби, а Александър само две.
- Малко хванах, не са достатъчно! - оплаквал се Константин.
- Малко ли?! Та аз с тези пет риби ще храня семейството си два дена, та може и повече! - отговорил Александър.
Брат му, обаче, още мислил, че са малко и затова ги хвърлил обратно в реката.
тръгнали, та отишли до една гора, където имало гъби.
- Хайде да наберем, предложил Александър на Константин.
Речено-сторено. Почнали да берат. Минал половин час и Константин казал:
- Е, колко малко набрах! Само 30 гъби.
- Еми и аз толкова набрах и пак съм много доволен.
- А аз не съм! - казал Константин и оставил гъбите.
После продължили. Видели хубави малини. Почнали да берат, но след малко спрели, защото се стъмнило.
- Колко набра? Аз половин торбичка, само половин торбичка.
- И аз токова. Много съм доволен!
- Малко са, ще ги оставя! - упорствал Константин.
Вървели и стигнали до града. Константин рекъл:
- Лош ден е днеска. Изгубих си късмета, нищо не намерих днес.
- А, братко, грешиш! Днес край тебе и моят късет проработи: улових риба, набрах гъби и малини, вкъщи ще си направим пиршество!
Ако човек стане алчен, колкото и да има късмет, все няма да му е достатъчно.
Разхождали се двамата един ден и си говорели. Константин попитал брат си:
- Как върви при тебе, скъпи братко?
- Ами горе-долу, - отвърнал той. - А при теб как е?
- Добре, братко, добре!
Вървели те, вървели, па срещнали една река.
- Хайде да хванем някоя риба, искаш ли? Рекъл единия и другия се съгласил. прибра ли се, взели въдиците и пак на реката. Константин хванал пет риби, а Александър само две.
- Малко хванах, не са достатъчно! - оплаквал се Константин.
- Малко ли?! Та аз с тези пет риби ще храня семейството си два дена, та може и повече! - отговорил Александър.
Брат му, обаче, още мислил, че са малко и затова ги хвърлил обратно в реката.
тръгнали, та отишли до една гора, където имало гъби.
- Хайде да наберем, предложил Александър на Константин.
Речено-сторено. Почнали да берат. Минал половин час и Константин казал:
- Е, колко малко набрах! Само 30 гъби.
- Еми и аз толкова набрах и пак съм много доволен.
- А аз не съм! - казал Константин и оставил гъбите.
После продължили. Видели хубави малини. Почнали да берат, но след малко спрели, защото се стъмнило.
- Колко набра? Аз половин торбичка, само половин торбичка.
- И аз токова. Много съм доволен!
- Малко са, ще ги оставя! - упорствал Константин.
Вървели и стигнали до града. Константин рекъл:
- Лош ден е днеска. Изгубих си късмета, нищо не намерих днес.
- А, братко, грешиш! Днес край тебе и моят късет проработи: улових риба, набрах гъби и малини, вкъщи ще си направим пиршество!
Ако човек стане алчен, колкото и да има късмет, все няма да му е достатъчно.
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 76
