Един ден едно момче намерило едно жълтеникаво камъче. Взело го, но не се отнасяло с него с уважение, а то било вълшебно камъче (вършело само добрини и то само за хора, които заслужават и наистина имат нужда от него).
Веднъж момчето го взело, както и още много други камъни сложени в торба, и отишло с приятеля си да ги хвърля по прозрците на една стара сграда, в която се намирало градското сиропиталище. Никое камъче не улучило прозорците, освен това жълтеникаво камъче. То паднало до главата на новопристигналото там дете. Неговото име било Наско. Това малко момче било на три години. Родителите му го пратили в сиропиталището, понеже нямали пари да го отгледат, а искали да има какво да яде и къде да живее. Разбира се, те не искали да го оставят. Единственият спомен, който му били оставили била една снимка, на която е с майка си и баща си. Наско още не бил отишъл на обяд. Видял камъчето. Много му харесало и го оставил до снимката. После отишъл на обяд. През това време камъчето отворило очи.
- Ох, къде съм? – запъшкало то. - О, главата ме боли, все едно съм се ударил в стената.
Снимката на Наско се обадила:
- Наистина беше така.
- О, здравей! Къде сме?
- В сиропиталището. О, виж! Наско идва!
- Кой?
- Собственикът ни.
Детето взело камъчето и го показало на приятелите си.
- Вижте! Някой го хвърли и счупи прозореца.
Децата му се радваха. Измиха го. Вечерта Наско си пожела в стола за всички деца да има нещо повече от половин филия. Камъчето го чу. Сбъдна желанието му. Сутринта за закуска имаха сандвич, за обяд пържоли с картофи и ориз, а за вечерта имаше боб. Децата се наядоха. Вечерта Наско не беше гладен, но тъгуваше за родителите си. Взе снимката и камъчето, и тихо каза:
- Много искам децата от сиропиталището да намерят родителите си, включително и аз, и те да имат пари да ни отгледат.
После ги оставило, но камъчето скочило до него и му казало: - Не тъгувай!
- Кой го каза? – уплашил се Наско.
- Аз съм твоето вълшебно камъче.
- Ти си живо?
- Да! А за родителите си не тъгувай! Те те обичат и искат да си щастлив. Утре ще сбъдна желанието. Ти спи спокойно.
Речено-сторено. На сутринта родителите взели децата си. Момчето пораснало и до края на живота си било със снимката и камъчето. Разбира се, Наско бил умен и добър, и използвал камъчето само за важни неща.
